Със сигурност на всеки ни се е случвало да срещнем такива хора в живота и ежедневието си, които всъщност мислят, че са над всички останали. Разбира се, че всеки човек е уникален сам по себе си. Ние сме най-развитите и проявили интелект същества, но всичко си има граници.
В първата ми статия ще говоря за това, как се справям с тези, как и вие можете, така да ги нарека – особени личности. Обикновено между отношението на хората съществува една тънка линия, която се казва уважение. Когато тя се премине започват нестабилности в комуникацията, а след това и в отношението.
Откъде възниква проблема? Елементарно e… давате често зелена светлина и достъп до личното ви пространство. Това кара някои хора (в случая нашия модел ) да ви виждат на по-ниско ниво от тяхното.
Поведението на тези лица се очертава с неприятно държание при спорове, важни теми касаещи работа, ежедневие, надменност, високомерие и т.н.
За да направите бърз изход от битката, най-логичният избор, който може да направите е защитата, а не нападението, защото всеки човек обича да се съгласяват с него. Един вид е като да кажеш, че черното е бяло, но то всъщност си остава черно.
Изразът „Може би си прав“ казва на опонента, че не искате да спорите и не сте напълно съгласни с него, но в същото време затихва положението.
Приемлив е също варианта да избягвате комуникацията с тях. Ако първата стъпка дойде отсреща, то еднопосочните отговори и дистанцията няма да са излишни.
Тук е важно да не бъркате игнорирането и дистанцията. Две различни неща. Едното разрешава проблема коренно, а другото показва, че времето не е оскъдно.
Все пак това са моите подходи и действат в моето сметище. Не е гарантирано, че ще работят и при вас, но принципно би трябвало да покажат успех.